КАРОТИНОИДИ

Те са мощни фитохимически вещества, които действат като антиоксиданти. Те са мастно разтворими пигменти, които предпазват от ултравиолетовите слънчеви лъчи и от канцерогените в средата и предотвратяват образуването на опасните свободни радикали. Към момента са известни към 600 каротиноида, от които 50 се съдържат в ядливите плодове и зеленчуци.
По важните от тях са:
Алфа – каротин – преобразува се в провитамин А при нужда на организма. Той е 10 пъти по-силен от бета – каротина като защитник на очите, черния дроб, кожата и белодробната тъкан от свободните радикали. Това се получава при топлинна обработка на моркови и тикви.
Бета – каротин – също се преобразува в провитамин А при нужда на организма, а остатъка действа като антиоксидант срещу рака, атеросклерозата, инфаркти, инсулти, предпазва от появата на катаракта в очите и стимулира имунната система.
Ликопен – има по-силно действие от бета – каротина, защитава от канцерогените, тютюневия дим и ултравиолетовите лъчи. Когато доматите са топлинно обработени ликопенът се увеличава 5 пъти, същото важи и при тиквите. Независимо, че и другите зеленчуци и плодове притежават ликопен в състава си, той не е така ефикасен, тъй като те не се подлагат на топлинна обработка.
Лутеин – силен антиоксидант, забавя макулната дегенерация – най-честа причина за слепотата на хора над 65 годишна възраст. Емулгира холестерола.
Зеаксантин – също като лутеина предпазва от макулна дегенерация в резултат на действието на свободните радикали.
Съчетанията им имат по-благотворно действие, отколкото приемането им по отделно.  При приемане на твърде много бета-каротин цветът на кожата ви може да се промени и да стане светложълто – оранжев. Това може да се случи при прекомерна употреба на сок от сурови моркови.
Бета – каротинът няма същото действие като витамин А и не е вреден за организма, дори и в големи количества, освен ако черния дроб не успява да го превърне във витамин А. Болните от хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза) често имат този проблем.
Важно е да се взима само естествен бета – каротин или каротиноиден комплекс – най – добре чрез храната или хранителни добавки с естествен произход.

СПРАВКА КАРОТИН
Дневен прием от 90 мкг (микрограма)
Храни и билки, богати на каротин, на 100г продукт в мкг:

• Къдраво зеле   /75 000/
• Спанак   /37 000/
• Ябълки (небелени)   /5 500 – 12 600/
• Моркови   /11 000/
• Червено цвекло (листа)   /10 000/
• Домати   /7 200/
• Брюкселско зеле   /7 000/
• Пъпеши   /2 100 – 6 200/
• Броколи   /5 200/
• Тиквички (разни)   /3 900/
• Кайсии   /3 500/
• Праскови   /2 700/
• Портокали   /2 400 – 2 700/
• Пипер (белен)   /900 – 1 100/
• Къпини   /600/
• Ябълки (белени)   /100 – 500/
• Грозде   /200/

ЛИПСВАЩОТО ЗВЕНО В БОРБАТА С МАКУЛНАТА ДЕГЕНЕРАЦИЯ
Това заболяване причинява прогресивна загуба на зрението, която се дължи на дегенерация на макулата – област от ретината, отговорна за финото виждане.
Има два типа дегенерация на макулата:

• Атрофична (или „суха”);
• Ексудативна („мокра”) – съпътства се от кръвоизлив и излив на течност, това води до скарифациране и загуба на зрение.

Дегенерацията на макулата вероятно е в резултат на увреждане от свободни радикали. Предразполагащите фактори за развитие на дегенерацията на макулата са стареенето, атеросклерозата, хипертонията, токсините от околната среда. Най – новите открития доказват, че макулният пигмент съдържа:

• Лутеин 50%
• Зеаксантин 25%
• Мезозеаксантин 25% (липсващото звено)

За разлика от лутеина и зеаксантина, мезозеаксантинът не се съдържа в храната, а се получава в ретината след преработване на лутеина. Болните с макулна дегенерация имат до 30% по – малко мезозеаксантин.
Под  макулата  лежат фоторецепторните клетки, които превръщат светлинните образи в нервни импулси, предавани в мозъка.
Макулата предпазва фоторецепторните клетки от увреждане от светлината. Макулният  пигмент абсорбира СИНЯТА светлина, като по този начин неутрализира свободните радикали.
И трите каротиноида са еднакво важни!!!

I.ЕСТЕСТВЕНИ ХРАНИ БОГАТИ НА КАРОТИНОИДИ:
ЛУТЕИН

• Грах
• Зеле: брюкселско, къдраво, главесто, кисело
• Моркови
• Спанак (пресен, задушен, запарен)
• Люцерна (прах, сок, поници, кълнове)
• Чушки (лютиви)
• Тиква
• Яйца (жълтък)
• Царевица

ЗЕАКСАНТИН

• Грах
• Зеле: брюкселско, къдраво, главесто, кисело
• Люцерна (прах, сок, поници, кълнове)
• Спанак (пресен, задушен, запарен)
• Тикви
• Чушки (лютиви)
• Бамя
• Цвекло (корени, листа)

II.ДРУГИ ВАЖНИ ВЕЩЕСТВА

• Коензим Q10 ( естествени източници са скумрията, сьомгата, сардината, фъстъците, спанака, невена)
• Селен (храни: бирена мая, чесън, кафяв ориз, сьомга, морски храни, пшеничен зародиш,пълнозърнести храни, люти чушки, броколи; от билките: люцерна, хвощ, коприва, бял трън, резене, шипки)
• Цинк (тиквени семки, джинджифил, грах, пълнозърнести, бадеми, орехи, магданоз, картофи,чесън, яйца, люцерна, коприва)
• Мед ( бадеми, орехи, грах, ечемик, ръж, слънчогледово и маслиново масло, чесън, моркови)
• Алфа и  бета – каротин (виж по-горе)
• Витамин Е (студенопресовани растителни масла: орехово, от гроздови семки, ленено, слънчогледово; рибни масла или риби богати на Омега 3, 6 и 9; зеленчуци с тъмнозелени листа; бобови растения; ядки – най-вече орехи; семена – най-вече лененото; пълнозърнести продукти и кълнове; яйца – жълтък; кисело мляко, суроватка, извара; билки: люцерна, глухарче, коприва, малина – листа, шипка)

• Витамин С (лют и сладък червен пипер, зеле, магданоз, ряпа, броколи, портокали, ягоди и др.)
• Биофлавоноиди (куърцитин, пикногенол) – черен бъз, бъзак, червена боровинка, червено грозде, домати, кайсии, круши, ябълки, ягоди, кромид, магданоз, червено вино, салвия, зелен чай)

От горното следва, че е важно ежедневно да се приемат  пресни зеленчуци и плодове, сурови ядки, яйца, тикви, люцерна хвощ, коприва, богати на лутеин и зеаксантин, с което да поддържаме добро зрение.

Диана Мислиева