„ВЪВ ВСЯКА ЖЕНА ЖИВЕЕ ЕДНА ЦАРИЦА, ЖРИЦА, АМАЗОНКА И ВЪВ ВСЕКИ МЪЖ – ЕДИН ПРИНЦ, ТРУБАДУР, РИЦАР. ТЕ СА НАЙ-ПРЕКРАСНАТА ЧАСТ ВЪВ ВСЕКИ ОТ НАС. НЕКА ГИ СЪБУДИМ ОТ ДЪЛБОКИЯ СЪН И ДА ПРЕМАХНЕМ ПРЕГРАДИТЕ НА ЕГОИЗМА! ДОШЛО Е ВРЕМЕ ВСЕКИ С РАДОСТ ДА ЗАЕМЕ ОТРЕДЕНОТО МУ МЯСТО В ЦЯЛОТО.”
ГАЛЯ МАДЖАРОВА, „БЪЛГАРСКИТЕ ЦАРИЦИ – АМАЗОНКИ”

Добре е да знаем повече за ролята на жените в българската и световната история. Разговаряме с Диана Мислиева, производител на лечебни продукти на пчелна и билкова основа, за преданията, които е събрала, за нашите баби и тези преди тях. Тя е влюбена в древната българска история и традиции. Преди 12 години със съпруга си Томи Мислиев и с децата си напускат градския живот в София и се преселват в планината. Посвещават се на здравословния и природосъобразен начин на живот. Диана се стреми да бъде пример за семейството и да възпитава християнски ценности у децата си. Семейно провеждат различни семинари и обучения по тази тематика.

В КАКВО СА ВЯРВАЛИ МЪДРИТЕ НИ ПРЕДШЕСТВЕНИЧКИ?
Самодиви, Самовили, Юди, Амазонки – все имена на митични женски същества, наричани от различните народи по различен начин. В народните вярвания всички
те са Покровителки на природата и животните и владеят природните енергии. Според окултисти и езотерици, Амазонките (Самодивите) са женски жречески орден от Атлантида, чиито жрици осъществяват връзката на човека с Богинята Майка – Начало на всички Начала.
МИТ ИЛИ РЕАЛНОСТ СА САМОДИВИТЕ?
Тези вещи жени са събрали в себе си много мъдрост и знания, разбиране за живота и природата, те обичат свободата и творчеството. Тъй като са посветени и на по-високо ниво на развитие, с повече способности, съвсем естествено са митологизирани. Всъщност са жрици, преминал през най-висши посвещения, поели по пътя на разумните, владеещи силата и положили доброто за основа на своя живот. Окултистите ги смятат за жрици от Атлантида, от „Ордена на Преминаването” при Храма на Светлината.
„Жриците от този орден извършвали всички обреди по Преминаването – раждане, съзряване, единение, менопауза и преминаване на духа в други измерения. При това, задълженията им включвали и отговорност за благоденствието, равновесието и здравето на планетата Земя” – пише Галя Маджарова в „Отново Амазонки”. Били са майки или съпруги на великите владетели в древната ни история. Дали са начало на родовете на много народи по света.
Като служителки от „Ордена на Преминаването” са имали задачата да съхранят познанието на Школата и да се грижат за поверените им родове, един от които е Българският.
Според народните поверия, те олицетворяват пробуждането на живота – идват с пролетното пробуждане на растенията и животните и си отиват през есента, със зимнотo замиране на природата. Според езотериците идват с пролетта, за да предадат знанията, усвоени в Школата през зимата и в края на есента отново се прибират, за да учат.

САМОДИВСКИТЕ КОЛАНИ
От българските народни песни и приказки разбираме, че Самодивите са били облечени с бели памучни ризи, бели вълнени сукмани и препасани със зуница (самодивски колан, пояс) в цветовете на дъгата. Зуницата семантично съответства на небесната дъга, която свързва небето и Земята (поясът в костюма на българите има същата символична роля – свързва горната и долната половина на човешкото тяло). Зуницата или поясът се носи върху слънчевия сплит, а там е връзката между небесните и земните енергии. Самодивите са имали познанието за ролята, значението и връзките на всеки орган от тялото на човека с вселената, както и за силата на вибрацията, която носят цветовете, материите и всичко, което ни заобикаля в ежедневието.
ЗАЩО СА ОБЛЕЧЕНИ В БЕЛИ ОДЕЖДИ?
„Белият цвят е емблема. Всички божии блага се събират в него. Когато го сегментирате, ще намерите в него всички цветове, целия спектър на слънчевата светлина. Белият цвят показва, че трябва хармонично да предаваш това, което си приел, и после отново да отидеш да учиш” – казва Учителят Петър Дънов.
ЗАЩО ПОЯСИТЕ ИМ СА ОБАГРЕНИ В ЦВЕТОВЕТЕ НА ДЪГАТА?
Цветовете са седем (числото седем е божествено и навсякъде преобладаващо, свързано е със силите, които работят с човечеството, седем е символ на обединението между бога и човека). Всеки цвят има различна вибрация и тази вибра-
ция оказва влияние върху телата и душите на хората, възпитава определени добродетели:
Червен – духът на живота: Основен в спектъра на живота. Символ на любовта в природата. Внушава радост и веселие. Израз на сила и енергия. Емблема на живота.
Оранжев – дух на обещанието, Светия Дух: Действа върху личния живот на човека, прави го индивид и личност. Повишава самочувствието и тласка към самоизява.
Жълт – дух на мъдростта: Жълтото е свързано с ума, но не с чувствата. Цвят на мъдростта и знанието. Влияе върху нашето умствено развитие.
Зелен – вечният Дух, дух на душата: Зеленият цвят символизира растеж, плодородие, изобилие, материално благополучие.
Син – дух на истината: Символизира благоприятна среда за духовния живот на човека. Цвят на вярата и мечтите, на хармонията и красотата. Цвят на истината.
Индигов (тъмносин): Носи качествата на синия цвят. Докато ясносиният цвят внушава вяра и мечта, то тъмносиният носи твърдост и устойчивост, стабилизира психиката и лекува нервната система.
Виолетов – дух на силата: Внушава сила, смирение, милосърдие, благост, великодушие, съвършенство. Символ на властта и могъществото. Той има отношение към волята на човека.
ЗАБЕЛЯЗВАТЕ ЛИ ГРАДАЦИЯТА?
Принципът на ЛЮБОВТА в природата дава ЖИВОТ (червен), след като си получил живот, изградил си себе си като ИНДИВИД (оранжев), придобил си МЪДРОСТ И ПОЗНАНИЕ (жълт), можеш да ожънеш ИЗОБИЛНИТЕ ПЛОДОВЕ И МАТЕРИАЛНОТО БЛАГОПОЛУЧИЕ (зелен).
Тогава ще осъзнаеш ИСТИНАТА (син) за духовния живот на човека и това ще те направи ТВЪРД И УСТОЙЧИВ (тъмносин) и чак тогава ще придобиеш ВЛАСТТА И СИЛАТА (виолетов) чрез смирение, милосърдие, благост, великодушие. Тогава ставаш СЪВЪРШЕН.
Интересна и неслучайна е ролята на колана при Самодивите.
От българските народни песни разбираме, че те стават подвластни (губят силите си) на овчаря или юнака, когато той успее да вземе пояса им. Овчарите са издебвали Самодивите, докато са се къпали на изворите, взимали са дрехите им и коланчето, когато са искали да се оженят за някоя от тях.
Но колкото и години да живее като омъжена Самодивата, щом облече белия си сукман и увие пояса си – възвръща силата си, отлита в гората при своите сестри, окъпва се в самодивски извор и става отново девица. Докато са живели сред хората, са предпазвали здравите от болести и са лекували болните. В селата, в които е живяла Самодива, чума не е влизала. Освен това са учили жените с ежедневните си дейности да съхраняват, предпазват и подпомагат своето семейство. Не са случайни и символите, везани по дрехите и втъкавани в килимите и чергите. Дори най- обичайните дейности от ежедневието на жените като готвене, чистене, бродиране, предене на вълна, тъкане, плетене и т.н. са част от древните жречески дейности на самодивите. Своите познания те получавали в духовни школи на Светлината. Там научавали как да чуват и разбират Твореца, как да трансформират Космичните енергии и как с всяко свое действие да ги изявяват на света:
Когато предели вълната, те сътворявали света на хората. Когато тъчели, очертавали съдбите на народите. Когато бродирали, кодирали историята и добродетелите. Когато готвели, изграждали телата и мислите на поколенията. Когато плетели вълна, оформяли чрез дрехите аурите на носещите ги. Цялото това знание и опитност предавали на жените, като ги учели да не забравят, че са носителки, вестителки и ваятелки в храма на живота, че трябва да са постоянни мъдри съветници на мъжете, че това е призванието на жената – да облече в мисъл-форма смисъла на живота и да го изяви на мъжа, който да го реализира.
Мисля, че във всяка жена има една Амазонка (Самодива). Само трябва да надникнем дълбоко в дебрите на душата си, да укрепим вярата си в мъдростта на Природата, да изработим постоянство в прилагането на доброто в своя живот и да отворим сърцата си за любов към всичко, създадено от Твореца.

сп. MODA, рубрика SPIRIT
от Нина Папазова