ДРЕВНОБЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР

[ A+ ] /[ A- ]

ДРЕВНОБЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР
И БЪЛГАРСКАТА КАЩА (ЮРТА)

“НАУЧНО Е ДОКАЗАНО, ЧЕ ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ В ДАЛЕЧНОТО МИНАЛО СА ПРИТЕЖАВАЛИ  ЕДИН ОТ НАЙ-СЪСЪРШЕНИТЕ КАЛЕНДАРИ В СВЕТА, ПО-ПРИЕМЛИВ ОТ КИТАЙСКИЯ ИИНДИЙСКИЯ НАЧИН НА ЛЕТОЧИСЛЕНИЕ, ПО-ДОСТЪПЕН И ПО-ПРАКТИЧЕН.”
“СЛАВАТА НА БЪЛГАРИЯ”, БОРИС ЧОЛПАНОВ

През 1976 г. ЮНЕСКО обявява древнобългарския календар за най-точния в света. За него проф. М. Лонгон казва следното във френското списание “Население и общество”: “Научно е доказано, че прабългарите в далечното минало са притежавали един от най-съвършените календари в света, по-приемлив от китайския и индийския начин на леточисление, по-достъпен и по-практичен. Сега, когато от няколко години насам в една от комисиите на ООН и в ЮНЕСКО се обсъжда нов календар, валиден за цял свят, създаденият преди векове от прабългарите календар ще послужи като модел и източник на идеи за изработване на такова календарно летоброене, което ще бъде прието от всички народи, населяващи земното кълбо .”
(Цит. по книгата на Борис Чолпанов “Славата на България”,
Военно издателство, София, 1988 г.; стр. 23.)
Някой учени датират началото на българския календар от 2000 до 4768 год. преди христа. Според изчисленията на проф. Васил Златарски това начало се отнася към 5 505 г. преди новата ера. Той се основава на Омуртаговия надпис, в който се споменава „Годината на появата на истинския Бог бе 6328”, това се отнася за договор с Византия сключен през 823 година.
Българския календар е продукт на древната българска култура. Той е бил дълбоко вкоренен в живота на българите. На него са подчинени цялата празнична система и народните традиции. Всичко това е резултат от мирогледа на българите, от техните дълбоки научни познания за Слънчевата система и за Вселената като цяло.
Космологичните знания на древните българи са отразени и в тяхната религия. Богът е бил навсякъде и във всичко. Най -сакралния знак, знака на Тангра ТАН (Вселената) НАК (Човек) РА (Бог; Богът СЛЪНЦЕ) – окръжност с точка в средата, всъщност е математическия модел на пространството като множество. Кръгът представя пространството, а точката е неговият елемент. Пространството е ИН, т.е. космосът и следва да бъде оцветено в черен цвят. Елементът на пространството е ЯН и се оцветява с червен цвят. Тъй като пространството е пулсираща система, то в един определен момент диаметъра на пространството става равен на диаметъра на елемента. Това е моментът на великия предел когато ЯН е равен на ИН. От тук нататък те преминават в своята противоположност. Точно в този момент пространството изчезва, за да се появи неговото първично начало, което в същност е мигновена визуализация на невидимото. Тук виждаме и проявлението на принципа на относителността при преминаването на ИН в ЯН и ЯН в ИН. Смисълът на относителността е във възможността пространството да се разглежда и като елемент на по-голямо пространство. По същия начин елементът е пространство в сравнение с друг по-малък елемент. Тук е мястото да изясним, че съвременното понятие сингулярност е равнозначно на първичното начало.
Възгледите на древните българи за пространството като множество от материални елементи дава възможност за дефиниране на времето като поредица от състояния на пространството, т.е. като поредица от събития подобно на поредица от кадри в един филм. Нагледен пример за тази представа е Именникът на българските канове, където един период от 600 години е представен като поредица от събития. Същността на тези събития е възшествието на поредица от канове.
Мирогледът на българите позволява да се разграничат точно такива понятия като Единно начало, Първично начало и Върховно начало. Като например: Единното начало на отделно взетия човешки организъм е неговата клетка, но неговото първично начало е ЗИГОТАТА , т.е. оплодената яйцеклетка, а върховното начало на човешкия род е човешкия геном.

ДРЕВНОБЪЛГАРСКИЯ1Българският календар измервал годината с 364 бройни дни и един неброен – общо 365 дни. Числото – 364, се дели на 4, колкото са сезоните, дели се още на 7 и на 52, колкото са дните на седмицата и общия брой на годишните седмици. Всеки сезон съдържа 91 дни и се дели на 7 – дните в седмицата и 13, колко са седмиците във всеки сезон. И нещо най-важно: при календар с 364 бройни дни всяка дата винаги отговаря на един и същ ден на седмицата, а това идеално улеснява помненето. Всеки сезон има 3 месеца, първият месец започва винаги в неделя и има 31 дни, а следващите два месеца са с по 30 дни. Седмицата започва в неделя (българите са наричали седмицата НЕДЕЛЯ – идва нова неделя), а от там и името на СРЯДА си идва на мястото – средата на седмицата. Първия ден от седмицата са почитали слънцето и е неработен и името НЕДЕЛЯ  говори за това – НЕ ДЕЛЯ (ДЕЛО).

В известната седмолъчна розета се съдържаголям обем информация за седмицата, слънчевия календар и т.н.

  1. В центъра е богът слънце ЮЙ  ДРЕВНОБЪЛГАРСКИЯ2
  2. Седемте лъча са символ на календарната седмица:
  • Слънце – ШАР – Неделя  ДРЕВНОБЪЛГАРСКИЯ3
  • Луна – САН – Понеделник  ДРЕВНОБЪЛГАРСКИЯ4
  • Марс – БЯ – Вторник  ДРЕВНОБЪЛГАРСКИЯ5
  • Меркурий – ХЯ – Среда  САМОДИВСКИ КОЛАНИ6
  • Юпитер – УО -Четвъртък  ДРЕВНОБЪЛГАРСКИЯ6
  • Венера – НОН – Петък  ДРЕВНОБЪЛГАРСКИЯ7
  • Сатурн – КХЕ – Събота  ДРЕВНОБЪЛГАРСКИЯ8

3.  Розетката съдържа 15 букви от азбуката на древните българи (букви, а не руни или иероглифи, както сега учените твърдят)

ДРЕВНОБЪЛГАРСКИЯ9

Края на годината – днешно време 20 декември ИНЯЖДЕН (денят на ИН – ИН е в апогея си). Нулевият ден, който се е добавял е всъщност зимното слънцестоене – 21 декември и се е наричал КОЛАДА, което означава начало на реда (КОЛ – начало; ЛАД – ред), формата на обредния хляб на този ден, както и колачетата, които са се раздавали е кръг с дупка в средата. Дупката символизира нищото – небройния ден или още неродената нова година, нова енергия. Кръглия хляб с дупка в средата символизира още и знака на Тангра. Днешният 22 декември са наричали СУРВАКИ – това е първият ден от новата година, а името СУРВАКИ идва от сурова КИ (енергия) т.е. от току що родената енергия, още нестабилна. На този ден се ражда ЯН, енергията е малка и нестабилна, но с всеки изминал ден ще расте и укрепва, докато стигне апогея си на ЕНЬОВДЕН, най – дългия ден в годината. Всъщност от зимното слънцестоене до лятното слънцестоене е в сила мъжката енергия ЯН. А женската енергия ИН влияе от Еньовден до Колада.
Как са изчислявали времето – За отправна точка при изчисленията на календара българите са използвали обиколката на ЮПИТЕР (ЯНКУЛ) около слънцето, което става за 12 години. Обикаляйки слънцето Юпитер минава през 12 съзвездия оприличени на животни, като пътя му през едно съзвездие е около 1 година. От там идват и наименованията на годините в българския календар:

свиня-дохс, мишка-сомор, вол-шегор, тигър/снежен лъв-барс,
заек-дван, змей-верени/вер, змия-дилом, кон-именшегор/теку,
маймуна-меямун, овен-севар, петел-тох, куче-етх

В празниците на българина откриваме Петковден на 14 Октомври – насочен към овцете, Мратинци на 14 Ноември – насочен към кокошките, Вълчи празници в края на Ноември, т.е. в началото на Декември. Също и най-големият български празник Коледа, на който се дава зимната жертва Прасе. Налице е последователността Овен-Петел-Куче-Свиня.
При една обиколка на Юпитер около Слънцето, българският календар “изостава” с три дни, които се разпределят по един на всеки четири години. Високосния ден се е добавял на лятното слънцестоене – ЕНЬОВДЕН или ЯНЬОВДЕН (което идва от Янкул или ЯН) и също е бил неброен. Наричали са го ДЕНЯТ НА СЛЪНЦЕТО. По такъв начин цикълът на Юпитер и земната година много тясно се обвързват, при това Юпитер служи за коректор на българския календар. В същото време древните астрономи са забелязали, че коригираният по такъв начин календар изостава с половин денонощие за 60 години. По тази причина на всеки два 60 –годишни периода се е прибавял по още един неброен ден за коригиране на календара. Българският календар има дълбоки философски проекции както в петте природни начала – вода, огън, земя, дърво, метал, а също така и в мъжката и женска космична полярност. Редът на тези пет начала не съвпада с китайската традиция, където намираме следният ред: дърво, огън, земя, метал, вода.Българите свързват тези начала с еволюционната спирала: Цикъл ВОДА е съответен на началния етап на развитието и еволюцията на Вселената, етапа на мъглявината и хаоса цвят ЧЕРЕН. Цикъл ОГЪН на образуването на звездите и планетите цвят ЧЕРВЕН. Цикъл ЗЕМЯ олицетворява етапа на образуването на твърда планетна кора, основа за възникването на живота цвят ЖЪЛТ. Цикъл ДЪРВО визира етапа на възникването на живота цвят СИН. Цикъл МЕТАЛ визира появата на разума цвят БЯЛ.
Всеки 12 – годишен цикъл може да бъде или само мъжки, или само женски, което се маркира в названията – свиня – глиган, петел – кокошка и т.н. 60 годишният календарен цикъл е мъжки, когато от съставящите го 12 – годишни цикли нечетните са мъжки, а когато същите тези цикли са женски, 60 – годишният цикъл е женски. Неизвестно е дали опозицията “мъжко – женско” е чисто календарна, или има някаква математическа мотивация, но тя по особен начин долавя и отбелязва смяната на ЯН / ИН в земния кръговрат като една проекция на космическото си съответствие. Но тя е дълбоко вкоренена във философската система на българите, където се твърди, че “взаимодействието на тези взаимно отричащи се енергии ражда самата веществена частица и предопределя движението и около нейната ос”. Всеки 12 годишен цикъл е под влиянието на някой от петте елемента, така се образува един 60 годишен цикъл, а при два 60 годишни цикъла освен, че има пълен баланс на мъжката и женската енергия (всички съзвездия преминават по два пъти под влиянието на петте елемента – въднъж под влиянието на ЯН и веднъж под влиянието на ИН), се завършва и корекцията на календара с още едно денонощие.ДРЕВНОБЪЛГАРСКИЯ10 Месеците от годината в началото са носели същите наименования на животните от 12 – те съзвездия. Годината винаги е започвала с месец СВИНЯ – от там и принасянето в жертва на свинята на КОЛЕДА.

Четрите сезона са носели символите на един от петте елемента (без ВОДА-ЧЕРНО, защото с този елемент визират вселената): ЗИМА-ДЪРВО-СИН (Може би и БЪДНИКА на Бъдни вечер идва от там) ПРОЛЕТ-МЕТАЛ-БЯЛ, ЛЯТО-ОГЪН-ЧЕРВЕН, ЕСЕН-ЗЕМЯ-ЖЪЛТ.
За това, че в паметта на народа това знание е останало поне до възраждането свидетелстват някой архитектурни паметници.Гешовата къща в Свищов определя 1863г. като година Свиня-род женски-цикъл Дърво.
Рашковата къща в Банско определя 1868г. като година Змей – цикъл Дърво – цвят син. 
Даскаревата къща в Банско определя 1873г. като година Петел-цикъл Дърво-цвят син.

Къщата с маймунката – 1849 г.
СТРОЕНА ОТ КОЛЬО ФИЧЕТО – всъщност МАЙМУН в цикъл ЗЕМЯ.
За това и маймуна е седнал на земята.

K8

На Гешовата къща е записана датата 18-ти (5-ти) юли 1863г. Датите са дадени по Юлиянския (18-ти) и по Григориянския (5-ти) календари. Свинята е от женски род, следователно 1863г. е година свиня, род женски. В ляво от свинята е нарисувано растение(цвете), следователно 1863г. е в цикъл дърво. Така определяме 1863г. свиня;
Целия този светоглед на българите е закодиран и в условията на собственото им жилище, популярно днес като ЮРТА! Всъщност то се е наричало от древните българи КА-ЩА. Което означава място където искаш и получаваш вселенската енергия и извършваш тайнството на зачатието. “КА” – означава енергия, а “ЩА” – искам.
Като развита за времето си цивилизация, представите на българите за строежа и устройството на своето преносимо жилище-юрта намират израз в космограмата, известна по-късно с названието мандала.
Мандалата е универсален графичен модел на Вселената, който включва както космоса, така и човека. Тя е основен елемент от процес, при който чрез поредица от посвещения се навлиза в нейното пространство, а чрез него и до спонтанното познание. Тук главният акцент се поставя на методиката за трансформиране на психофизичните
компоненти на човека чрез медитация върху чисти същества /божества/ в чисто обкръжение /мандала/.
Безкрайните модификации на този модел на вселената и широката му употреба в бита и изкуството на българите е доказателство, че чрез него те са се стремели да постигнат пълна хармония с видимия свят. Затова тяхно жилище-юрта представлява модел на Вселената. Нейните пространствени решения и ориентацията й се осъществяват мислено по мандалата и по създаденият от тях най-древен и най-точен времеви календар.
Неслучайно общия брой ребра, носещи покривната конструкция, която представлява свод е точно 60 – толкова, колкото са минутите в един час и годините в един календарен цикъл. Те се събират в центъра посредством специална кръгла рамка наречена тоно, която е във формата на мандала.
Кръглата рамка /тоно/ във формата на мандала представлява своеобразна обсерватория. През него обитателите могат да наблюдават и отчитат движението на небесните тела. Подсъзнателно да се свързват с тях и да получават тяхната космическа енергия. Освен това, ъгълът на влизащият през тоното слънчев или лунен лъч, посочва точния част от деня и ноща.
ДРЕВНОБЪЛГАРСКИЯ12Интериорното пространство на кащата /юртата/ условно се дели на 12 части, които отговарят на 12-месечния календар на българите от древността, 12 годишния цикъл и часовете в денонощието – по 2 часа във всеки сектор.Тя е уникален естествен преносител на познанията на древните българи за Вселената . Тя е катализатор на положителна вселенска енергия за физическото и психическо развитие на човека.

ДРЕВНОБЪЛГАРСКИЯ13Отделните части на жилището-юрта условно се именуват според названията на българския зодияк: Западната част на юртата се нарича – “страната на петела”; Северната част, където се разполага имането на семейството, се нарича “страната на мишката”; Източната – “страната на заека”; Южната, входната – “страната на коня”.
Интериорът представлява единно, цялостно, преливащо се архитектурно пространство, функционално зонирано така:
В зоната – срещу входа е мястото на раклите, в които се съхранява богатството на семейството. Над тях се разполагат скулптори и живописни изображения на божествата, които пазят семейството; Огънят е в средата на юртата; Дясната страна /спрямо входа/ е на жената, защитена от Слънцето; Лявата страна е мъжката половина, покровителствена от Юпитер.
Жилището-юрта винаги се ситуира на открито за слънцето място. Входа винаги е ориентиран на ЮГ.
Българската каща /юрта/ е необикновено жилище. Тя е обсерватория, часовник и дом. Тава е мястото където човекът е част от Вселената в същинския смисъл на думата. В българската древна каща се усеща в най-голяма степен същността и ролята на човека. Тя е място за осмисляне на човешката същност чрез медитация. Да живееш в нея значи да намериш себе си и да осъзнаеш мястото и ролята си във видимия и невидим свят.
Съвършената конструкция на българската каща /юрта/, принципите на нейното изграждане, създаващият се в нея енергиен баланс на човека с видимото и невидимо в природата и особено заложената в нея житейска философия, са съхранени през хилядолетията най-вече в сградите с култово предназначение. Ярък пример за това е феноменалната Кръгла църква в Преслав.
От всичко казано до тук можем да си извадим извод, че ние сме носителите на тази цивилизация, а не просто приемници. Устойчивостта на българската традиция до началото на 20-ти век е просто изумителна. Мостът между далечното минало и бъдещето е ключът към съхраняване на цивилизационните и духовни импулси, необходими за Възраждането след този гибелен глобален упадък. В миналото ще намерим отговорите за бъдещето. Оттам ще тръгнат импулсите за промяна в съзнанието, там се крие ключът не само към спасението на българите, но и на човечеството.

ДРЕВНОБЪЛГАРСКИЯ14

Картина на известния български художник Румен Статков. Озаглавена е “Прабългарският Календар”.

Диана Мислиева

Остави коментар

* Please Subtract the Values